Дисперсията на един народ
Имало едно време един хубав народ, небогат, но трудолюбив, който живеел на едно безценно геостратегическо място…Но мога да започна и по друг начин с една история, която съм убедена, че не знаете.
Навремето Бърнард Шоу написал една пиеса в комедиен стил " Оръжията и човекът", в която осмива българите като глуповати подражатели на Запада и които съвсем не били убедени как се употребяват водата и сапуна в съчетание. Героят му Петкоф дава пример с баща си, който цял живот не се е къпал пък бил невероятно здрав до преклонна възраст. Поставянето на пиесата имало невероятен успех на американските и европейски сцени, но предизвикало гнева на българските студенти там. На един прием в Лондон българският царски дипломат през 40-те години Боян Атанасов не подава ръка и не се здрависва с Бърнард Шоу. На следващия ден лондонските вестници пишат: "Български дипломат не подаде ръка на Бърнард Шоу". Въпреки усилията си преди този случай да успокои българските студенти и да им пожелае по-добро чувство за хумор големият драматург се сепнал и като извинение към българите завещал произведенията му в България да се публикуват, без да иска авторско право. По негово признание той никога преди да напише пиесата не бил идвал в страната ни и за особеностите й чел по разни вестници. Нобеловият лауреат направил крачка назад и се покаял с този жест. Запомнете името на този дипломат - Боян Атанасов. Не ви ли звучи познато, като при генерал Вазов , когато на парада в Лондон лорд Милн се провиква: "Свалете знамената! Минава ген. Вазов - победителят от Дойран!" Иначе там никога не са ни обичали, то и сега е една странна любов…, но винаги са готови да ни консултират. От което бавно и полека започваме да си мием ръцете.
Припомням това не за да напомпам патриотична приповдигнатост. А за да поставя индикатор за признато достойнство на българи, за които се знае в нашето минало. Те не са били единствени. Страшното е, че от тази гледна точка днешният ден е фон на тези славни хора, а би трябвало да е обратното, ако има развитие на държавата ни и на личностите в нея. Защото днешните ни първи хора престъпно нехаят за България и са се втурнали във всички посоки на света като екскурзианти, в по-лошия случай да изпълняват чужди на интересите ни поръчки.
На кормилото на властта се сменят медиумите, Вождовете-Спасители, но не и моделът на мислене /на самата власт, независимо дали е скрита или явна - добавям аз/, разсъждава в книгата си "Да чакаш вожда-спасител" Самуел Леви. Този задълбочен анализатор е убеден, че у нас умишлено се подменят елитите. Не се сменят генерационно - подменят се. Защо вместо да чуете и видите честния анализ на проф. Николай Василев или на писателя Владимир Зарев ви натрапват разни фолкаджийки в захаросани студия, журналисти единомишленици с всяка поредна власт, политици, разсъждаващи за политици с "примери от живота", и просто…хора, които няма какво да ни кажат, но за сметка на това говорят много и неспирно.
Мисля също, че е крайно време да слагат по телевизиите червена точка на почти всички новини от криминалния диапазон, които депресират хората у нас с все още нормално психическо здраве. Всъщност, червен кръст са им сложили повечето млади хора, Интернет поколението, за които те вече не са източник на качествена информация. Но медиите показват и слушат най-вече Него. Вчера, чета, кучето Му Лазар, станало световен шампион, но Той е много, мноооого над това ниво, недостижимо за простосмъртен. Отвреме - навреме телевизиите показват и някой друг от обкръжението Му. Като титана на монтанската правна школа Искра Фидосова, примерно, не цитирам буквално, както я привидя колежката Галя Горанова. Защо не взема да питам аз тази видна законодателка как така банките, въпреки настояванията на омбудсмана, продължават да си връщат кредити по бързата процедура без доказателства пред съд, чрез съдебни изпълнители, а наскоро и Конституционният съд бетонира това им право. Как става така и те продължават да тормозят и невръстни деца за дълговете на починали родители? А? Защо, г-жа, тези свещени крави на демокрацията и още по-свещени на фундаменталната пазарна икономика изместиха вече по брой клонове и аптеките в България? Питам точно нея, защото всички законодателни промени задължително минават през правна комисия в НС, на която тя е безспорен шеф. И, айде, депутатите от бюджетна комисия все си имат нещо наум, но пък вие как така изтървахте в закона за кредити до 399 лв. да има само разрешение от БНБ, но не и регулация. Знаете ли какво се крие зад лъскавите реклами за тези кредити - нашарили са дори автобуси от градския транспорт с тях? Ами изпатилите отчитат годишна лихва между 300-400% или 2964% лихви плюс разходи по обслужване на кредита. Дава се отговор за тия пари, да ви осведомя, за 15 минути само срещу лична карта. Това е малък щрих от невинното микрокредитиране. 399 лв.- веднъж на безработен с жилище и след година, две,три непогасен кредит имотът му виси на косъм.
Каква е целта на всичко това? Елементарна.
Банков СПИН с непосилен кредит, бедност, катастрофална неграмотност, лесно манипулируема, продължаващ демографски срив, поддържан с неспасяемо здравеопазване, обезкуражаваща безработица, водеща до бягство от страната на хора с и без образователен ценз, смазана средна класа, лумпенизиращо се население без ценности и без социална опора. Ето този процес няма да спре и новият бюджет за следващата година, точно наречен стагниращ от дългогодишния председател на Българската стопанска камара Божидар Данев. Неговият дипломатичен език, преведен на нормален, означава, че работодателите са дигнали ръце от ситуацията на трудовия пазар.
Малко примери "от живота". Заглавие от вестник тия дни: "Въпреки кризата, гърците продължават да живеят по-добре от нас, смятат българите". Въпреки фалита им, бих поправила. Имало такова изследване. Свещеник се обади като зрител в едно ТВ предаване на живо, с името си, и каза, че допреди три години на Централни софийски гробища са погребвали по около 60 човека на ден, а оттогава насам по около 80 и то на възраст предимно 50-60 г. И то само на едно от софийските гробища. А какви ли ще са цифрите на останалите… След 8 г. България остава без лекари, 40% от българските деца от 0 до 6 г. живеят в бедност. В 20 области на страната няма гръдни хирурзи, в 11 няма детски хирурзи, а неврохирурзи - в 8 области. Това пък заяви проф. д-р Дамян Дамянов, председател на Българското хирургическо дружество пред наш репортер.
Изключително неприятно ми е да ви информирам, че и тази година няма възможност за достойно възнаграждение, нещо по-лошо, бюджетът е пред изчерпване, се обръща към колегите си в писмо директорът на Института по астрономия в Национална астрономическа обсерватория Рожен доц. д-р Таню Бонев. Там все пак са назначили двама млади астрономи, висшисти, на заплата от 365 лева месечно. Спокойно, за един човек, не за двамата заедно. Те посочиха, че в близките 10 – 15 години няма да има млади учени в страната. А безработицата в България става все по-образована и все по-градска, коментира скоро един социолог. За тези млади, образовани, красиви, възпитани, мислещи млади хора у нас какво остава - "шепа златен прах, хвърлен в калните локви на кризата". Перифразирам Димитър Димов от "Поручик Бенц". Хващам бас, че министър Симеон Дянков не е чел тази книга, пък и за какво му е да го обърква.
"След повече от 20 години преход и 5 години членство в ЕС, в България цари песимизъм и фатализъм. И докато другите вървят напред, то българите тъпчат на едно място в ничията земя между Европа и Азия", установи в коментара си журналиста Марк Леман, излъчил наскоро по швейцарското радио ДРС половинчасово предаване за България. Това го знаем, но има нещо много интересно. В края на предаването швейцарският журналист разговаря с политолога Антоний Гълъбов. С тъмните си очила, вдигнати в косата, със скъпия часовник на китката и с незакопчаната си риза професорът по социология прилича по-скоро на кинозвезда, отколкото на учен. "Българите не познават културата на протеста, те са поданически народ, жертва на миналото, която не може да се брани", обяснил на госта си Гълъбов. Поданически народ??? Гълъбов, този същия "поданически народ" те признава професор да ти слуша главоблъсканиците …ама това е друга тема.
Според актуалните данни на Министерството на външните работи, понастоящем зад граница живеят 2 036 092 българи. А от Асоциацията на българските университети твърдят, че на Запад учат поне 80 000 български студенти. Поне, ама надали са толкова малко.
Къде е пътят към храма, както се питаше в един филм. Хората, бити в себе си, лесно могат да бъдат бити вън. Тяхната енергия вече е парализирана, вещае най-големият познавач на бита и душевността ни Иван Хаджийски. Той много обича темата за дребния собственик. Но ако стане днес и види какво се случва ще установи с ужас, че трябва с фенер да го търси този дребен собственик и като го намери, не знам дали ще издържи на това, което ще чуе.
Можем да преслушаме и наш съвременник по въпроса, който живее малко по на запад, през океана. "Народът трябва да е разбит на атоми - разделени и самотни, за да са зрители на действието, а не участници. Демокрацията трябва да бъде система, в която "специалната класа/ социолози, журналисти, експерти и др. подобни/ е обучена да работи за собствениците на обществото. Останалата част от населението трябва да бъде лишена от всякаква форма на организираност - да седят сами пред телевизорите си и в главите им да бъде набивано посланието, че единствената ценност в живота е да имаш повече предмети за потребление или да живееш като семейството от ТВ сериала". Пише го в една статия Ноам Чомски, световно признатият ляв мислител и стратег. А, да не забравим, и да бъдат постоянно наплашвани, стресирани, изолирани един от друг, защото току-виж започнали да мислят. Че и да действат.
От гледна точка на оптиката, дисперсията е физично явление, при което на границата между две среди светлинен сноп се разлага на спектрални компоненти с различна дължина на вълната, за видимия спектър — с различен цвят. Тя най-често се свързва със светлинни вълни, но може да се наблюдава при всички видове вълни. Дисперсираме се вече 23 г., между две среди, три среди, не ние го правим. Дисперсират ни, за да не станем като снопа на Кубрат. По време на Балканската война сме имали армия от 770 000 души, сега - някакви си 20-30 000 души, ама и те били много. То нали сме във вечен мир, пък и от Турция ни пазели небето.
Преди време по Дискавъри въртяха дълго време един филм, хронологичен и зловещо футуристичен, разделен на подтеми : "1 г. след хората", "5 г.след хората", "20 г. след хората", "100 г. след хората". Показваха първо Ню Йорк с подивели от глад кучета – не оцеляха, после започна да се къса Бруклинският мост, започнаха да падат небостъргачите и да се пукат цистерните с радиационни отпадъци. Което направи вече живота на Земята необратим. Гледахме сериите нарочно, с осъзнат мазохизъм. И за да не ни засмуче тази промивка, винаги си пускахме след тях френски комедии.
Има и български документален филм с прекрасен оператор, предназначен за туристическа промоция на страната ни, в който има пейзажи, но няма хора. Жив българин не се появи в кадрите - море, планини, кисело мляко, баници, но не и хората, които населяват тази земя. Наскоро синът ми ме помоли да му изпратя в чужбина нещо българско - освен мускали с розово масло, чинии на троянската керамика, магнитчета с картинки от страната, които вече бях купувала, нямаше какво да пратя за подаръци. Магазинчетата просто гъмжат от небългарски стоки. Дори и мартениците ни вече се изработват в Китай, разбра се тази година. Звучи малко черногледо, но един ден може да ни заснемат сериал, а знаем кои правят най-гледаните сериали : "1 г. без българите", "5 г. без българите"…"100 г. …500 г. без българите". Не е нереалистично. След което да си пускаме френски комедии.
За себе си знам къде е пътят към храма. Не знам как е при вас - не ви чувам, не ви виждам. Първо трябва да се съберем и да си говорим. На улицата или в малкото останали свободни медии. /БГНЕС
