Да отгледаш страха - Избори 2011
Купуването на гласове е на път да отмине в миналото като остаряла предизборна практика – предупреди социологът Антоний Гълъбов от Асоциация „Прозрачност без граници”. Хитът на предстоящите избори ще бъд различен: те ще се печелят с насилие и заплахи. Според него “На тази изборна кампания ще бъдем свидетели на много по-цинично отношение към избирателите. На тях вече няма да им се плаща, а ще бъдат заплашвани с мутри и уволнение. Вече са в ход всевъзможни схеми за всяване на страх у хората, за преса върху тяхното решение.”
Това съвсем не са празни приказки, а реално следствие от нарастващата зависимост на българските граждани от работодатели, лихвари и местни феодали. Тази зависимост ражда възможността страхът да се окаже основен предизборен фактор. Например: при настоящата безработица страхът да не останеш без работа е достатъчно убедителен, за да гласува обикновения човечец за този, който му посочи неговия бос. Ако си заборчлял на местния лихвар, играеш по неговата свирка, защото иначе няма как да разчиташ нито на пореден заем, нито на нищожна отсрочка. И съответно избираш неговия човек, респективно самия него за кмет или общински съветник.
Ако местната мутра ти намекне кой е “правилният човек”, е нужен кураж, за да отхвърлиш неговото мнение. Защото не си само ти, защото имаш жена и деца. Естествено, можеш да обещаеш, а после да не изпълниш, ама знае ли човек дали някой не гледа там, в хилаво закритата стаичка с бюлетините ... В резултат: местните избори се очертават като благодатна територия за новите български феодали – все едно дали са от типа на цар Киро или на братя Галеви. Те се възпроизвеждат, сиреч увеличават своите властови ресурси и увековечават своята власт – а хаосът и насилието са необходимата среда за това възпроизвеждане.
Големият проблем е, че стратегията на изнудването и насилието може да бъде приложена не само на местно, но и на национално равнище. И не само спрямо местните, но и спрямо президентските избори. За кого всъщност биха могли да гласуват обитателите на една залята от расистки изстъпления и кървав произвол страна? За силната ръка, разбира се. За едно подредено битие, постигнато с по-малко демокрация и повече диктатура. За това да се махнат партиите например – по модела на Хитлер и Мусолини.
“Тракторът” Алексей Петров, разбира се. И се оказва, че мераците му да се отърве от правосъдието не се ограничават само с това екзотично искане. Според “Монитор” например, позоваващ се на полицейски източници, ден след убийството на Ангел Петров в Катуница Тракторът се е срещнал с представители на агитките на “Левски” и ЦСКА – и е поискал да организират масови протести в цялата страна. Под неговата мъдра опека, разбира се. И по негов сценарий. Футболните фенове отказали, но Трактора не се отказал от идеята и продължил да търси възможности за внедряване на групи от ултарси в спонтанно възникналите протести. Високата степен на организираност потвърждава тази хипотеза. Например създаването на страницата “Смърт на цар Киро! Око за око, зъб за зъб” във Фейсбук – и разпространения чрез нея списък с градове и часове на митингите. Факт е, че вандалството в хода на самите протести е подклаждано – най-често от малки, но сплотени и добре организирани групи. Така беше в Катуница, така беше в София, Пловдив, Варна.
Впрочем тъкмо Алексей Петров има опит с подобни подклаждания – още от времето, в което неговите таксиджии изиграха основна роля в протеста пред Народното събрание заради убийството на невръстния син на един шофьор на такси (после се оказа, че момчето е убито от собствената си майка). Този протест може и да е възникнал спонтанно, но беше режисиран с очевидни политически намерения. По замисъл той трябваше да доведе до сваляне на правителството на Иван Костов. И до връщане на БСП във властта, разбира се. Неговият личен интерес е очевиден: да избегне пандиза. В една подпалена от бунтове и етническо насилие страна никой не би се занимавал с местния Октопод – а и изобщо с всевъзможните мутри. Напротив – ако яхнат народното недоволство, ако свалят правителстото и постигнат въжделената нестабилност и непредвидимост, тези мутри биха се оказали незаобиколим политически фактор – и биха си разигравали коня, както си искат. Справка – златните за гангстерите времена при управлението на Любен Беров.
Отдвъд чисто мутренските интереси обаче лежат други – бих ги нарекъл ченгесарско-политически, дори геостратегически. Има една стогодишна партия, която категорично би загубила изборите, ако те се проведат в нормална обстановка. Тя обаче не е свикнала да си оставя магарето в калта – и търси начин да ги спечели, дори за сметка на националната сигурност на България. За нея оптималният сценарий е напрежението да стане неудържимо, а с това и настоящото правителство да стане нетърпимо. И не само за нея между впрочем. В Москва вече жалят как биха изгубили важен стратегически партньор, ако Росен Плевнелиев спечели изборите. Събитията в Катуница съвпаднаха с поредното отлагане на проекта АЕЦ “Белене”, което българското правителство сервира на губещите търпение Кремълски диктатори. Предстои да видим дали това съвпадение е случайно.
Затова псевдопрезидентът Георги Първанов обикаля България и говори за настаналата “революционна ситуация”. Затова и инициативата на асоциация “Прозрачност без граници” за сключване на договор за почтеност по време на кампанията, е подписана от Росен Плевнелиев, Красимир Каракачанов и дори Волен Сидеров, но не е подписана от БСП. Те само я подкрепяли морално. Странно – защо така? Дали пък защото предполага партиите дадат пълен достъп на наблюдателите до информацията за набирането и изразходването на средствата, с които разполагат? Или защото червените разчитат на подопечните си гангстери и сенчести бизнесмени, които ще дадат едни пари, ще натиснат когото трябва, ще режисират дълга верига от сблъсъци и бунтове, ще изработят нови компромати и изобщо ще направят нужното, за да се създадат предпоставки БСП да се върне на власт.
Те знаят – властта е цел, при това единствената. А целта оправдава средствата. Какви ти тук отговорности, каква ти тук държава? Тя изобщо не им е нужна. Напротив – тъкмо нейната липса им е насъщна. Насъщни са им хаосът, омерзението, отчаянието. И най-вече страхът. Сега правят всичко възможно, за да го реставрират и култивират в преддесетоноемврийски измерения.
svobodata.com
Даже в Разлог отново се опитват да прилагат натиск и заплахи, въпреки, че много се говори и писа за мутрите на предишните избори. Докато Татарски не бъде премахнат от парламента и политиката разложката околия няма да има мира. Вижте целият град и околности са под шапката на Татара - хора осъзнайте се не гласувайте за Герчев и ГЕРБ. За всеки друг, но не и за пионката на Татарски. Те ще завладеят целия регион, ако сега не ги спрем, те ще продължат да заплашват хората и на следващите избори, те ще продължават да уволняват неизгодните. Хора на Разлога - проявете разум и нека заедно да унищожим злото. (С.Д. от Разлог)
ОтговорИзтриванеАми за кой да гласуваме бе за Радо тумбата ли тая фурнаджийска лопата цел живот на гръб изкара и червини сини и зелени или за БКП некадърниците кажете за кой
ОтговорИзтриванеХора не знам как е в Разлог, но в Благоевград положението е същото. Кандидат кмета на герберите Атанас Камбитов е в тясни контакти с мутренските среди от както го помня и сега е страшно. Хората обаче се убедиха, че ГЕРБ се провали във всяко отношение и съм сигурен, че знаят за кого да гласуват. / Пацо, Блгрд
ОтговорИзтриване