Разпети петък

Разпети петък или още Велики петък е денят от Страстната седмица, в който е бил разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството - вж. гл. Мат. 26, 27, Марк 14, 15, Лук. 22, 23, Иоан 18

Велики петък

Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издал тежка присъда (вж. глави Мат. 26, 27, Марк 14, 15, Лук. 22, 23, Иоан 18). В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.

Черен, мрачен, потресаващ е деня, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело. Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

Богослужение на Велики петък

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове. На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащаницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят пред Бог. По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария.

След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в символичния гроб в центъра на храма. Поклонението на плащаницата продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.

Разпятие Христово - Миниатюра в сирийско евангелие от края на VI в. от монаха Рабула (Rabulla Gospels). Днес в Biblioteca Mediceo Laurenziana във Флоренция.

Плащаницa от Бачковския манастир от, началото на ХV век.
Днес в Националния исторически музей (НИМ) в София.

Още по темата:
Великден - традиции в село Баня, Благоевградско
Великден в Банско - предимно гръцки туристи

Използвани са материли от pravoslavieto.com и wikipedia.org