Партия ГЕРБ е замесена в световен заговор на влиятелни правителства по отношение на ГМО. Лъжа или истина не се знае, но преди два дни Wikileaks хвърли "поредната бомба" в интернет пространството. Разбира се настроенията по темата са разнообразни, коментарите са всякакви. Едни казват това е поредната предизборна "пиратка", други твърдят, че вярват на твърденията, защото от Wikileaks многократно са показали, че винаги публикуват факти с доказателства.
Привърженици на ГМО топят учени пред американския посланик
Законодателството за отглеждане на ГМО в България е било внимателно следено и привържениците на ГМО са активно подкрепяни и финансирани от посолството на САЩ – показва нова серия секретни дипломатически документи разсекретени от Уикилийкс.
Основна пречка срещу приемането на либерално ГМО законодателство според грама [
06SOFIA1173], изпратена през 2006 г. от шарже д’афер Караянис, е председателят на Българската академия на науките (БАН), Иван Юхновски. Атанас Атанасов, шеф на Агробиологичния институт разказал в посолството, че Юхновски е изпратил различни „експерти, които знаят много малко за науката за ГМО“ в парламентарните комисии по околната среда и земеделието да критикуват законопроекта. Лобистите за ГМО, с подкрепата на зам.-министъра на земеделието Светла Бъчварова, са изпратили писмо до Европейската комисия с питане дали българският закон е в съответствие със законодателството на ЕС. „Атанасов смята, че България може да бъде санкционирана, ако се докаже, че законът не съвпада с политиката на ЕС, което може да се превърне в тоягата необходима на поддръжниците на ГМО тук за да убедят правителството да преразгледа закона.“ – пише още Караянис.
Посолството в София има добре дефинирана стратегия, подкрепена от биотехнологичната индустрия на САЩ и важни местни доверители – пише посланик Макълдауни до Държавния департамент през януари 2009 г. в некласифицирана грама. [
09SOFIA23]
Доверителите трябва да бъдат финансирани, за да проведат информационна кампания за търговските и икономическите ползи от ГМО. Те сформирали консорциум, който одобрил предложената от американците програма. Консорциумът включва Националната Селскостопанска Академия, Държавната Комисия по Биологична Безопасност, Университети по селско стопанство и храни и институти, местната Асоциация на Селскостопанските Производители и специализираните медии (телевизия Агромедия).
През 2010 г. американското лоби има реален шанс да успее, защото либерализирането на ГМО става стратегическа цел на правителството на Бойко Борисов. Изправено пред съпротивата на голяма част от българското общество, правителството е решило да наложи тактически мораториум от 5 години. Целта на мораториума е да предизвика ЕС да го разкритикува като противоречащ на европейското законодателство, след което под заплахата от европейски санкции да бъде приет нужния законопроект – тази хитрост разкрил министър Найденов пред посланик Уорлик.
В началото на февруари 2010 Джеймс Уорлик изпраща във Вашингтон некласифициран доклад [
10SOFIA105], в който пише следното: „Проектозакон, който би съгласувал настоящия режим на ограничения за биотехнологиите със законодателството на ЕС, беше заграбен от групи, които са против ГМО. В резултат и като тактически отговор, правителството предлага допълнение към законопроекта – 5-годишен мораториум върху освобождаването на ГМО в околната среда или за селскостопански цели. Правителството очаква, че след приемането на новото законодателство Европейската комисия ще погледне на мораториума като забавяне в прилагането на закона и на България ще й се наложи да или да го отмени или да се сблъска със санкции, нещо което това правителство, отчаяно от липсата на пари, много би искало да избегне.
Подложено на силен натиск да измени проектозакона, сегашното правителство предложи добавяне на петгодишен мораториум върху освобождаване на ГМО продукти в околната среда или за селскостопански цели. На 11 февруари, по време на среща с посланика, министърът на земеделието Мирослав Найденов призна, че този мораториум е тактически подход, целящ постигането на стратегическата цел този проектозакон да бъде приет. Той очаква, че след приемането на новото законодателство, Европейската комисия ще погледне на мораториума като забавяне в прилагането на закона и България ще трябва да го отмени. Според Найденов би било по-лесно да се премахне мораториума под натиск от ЕК, отколкото да се промени законодателството.“
Уорлик отбелязва, че тази стратегия е „ходене по тънко въже“, тъй като общественото мнение е спечелено от анти-ГМО реториката.
Ако Найденов е прав и ЕС в крайна сметка принуди България да вдигне предложеният мораториум, правителството ще има извинението, от което се нуждае, за да либерализира най-накрая българския биотехнологичен режим – заключава посланикът.
Коментар на Биволъ: Последвалите събития показаха, че Найденов не е прав. ЕС не само не санкционира България, но благодарение на активността на български политици, Европейският парламент призна и подкрепи правото на всяка страна да определя доколко рестриктивно да бъде местното законодателство за ГМО. Така стратегическата цел на ГЕРБ да прокара удобното за САЩ законодателство чрез тактически лъжи не се реализира. Наличието на рестриктивен закон обаче се заобикаля чрез липсата на контрол от страна на изпълнителната власт за прилагането му – алармираха неотдавна от Коалицията „България – свободна от ГМО“
Преводи на цитираните грами:
date: 1/15/2009 7:47
refid: 09SOFIA23
origin: Embassy Sofia
classification: UNCLASSIFIED
destination: 09STATE129940
SUBJECT: БЪЛГАРИЯ: ФИНАНСОВА ГОДИНА 2009 СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДКРЕПА НА БИОТЕХНОЛОГИИТЕ
REF: STATE 129940
1. Обобщение: Посланикът иска 30 240 долара за да се финансират биотехнологични (“agbiotech“) програми през FY2009. Тези програми ще образоват потребителите, фермерите, учените и тези, които създават политики в ползата от agbiotech в рамките на ЕС. Преди да влезе в ЕС България е била водеща в биотехнологичните изследвания и производство, промотирайки активно трансгенични растения, които понастоящем не са позволени за комерсиално отглеждане в ЕС. Големият закон за биотехнологиите, приет през 2005 г., почти спря биотехнологичните изследвания и отглеждане. Този закон беше силно рестриктивен и не беше в съответствие със стандартите на Световната търговска организация (СТО) и европейското законодателство в сферата на биотехнологиите.
2. Продължение на обобщението: посланикът предлага програма, която да включва три семинара в София и други селскостопански градове в централна и северна България; разпространение на образователни материали на местно ниво и излъчвания в националните телевизионни канали. POST предлага програма, основана на предишно успешно техническо съдействие от страна на PAS, подтикваща българските власти да признаят комерсиалната и екологична полза от agbiotech така, че да се пренасочи диалога с ЕС към по-научна и комерсиална основа. Друга цел на мисията е България да приеме по-либерално, съответстващо на СТО законодателство, което да затвърди бъдещето на жизнена местна биотехнологична индустрия и да образова населението, което в момента не разбира ползите от биотехнологията. Засилвайки опитите в България сега, САЩ ще имат силен европейски съюзник с общи интереси и общи вярвания, с който да се борят срещу анти-ГМО позицията през годините. Край на обобщението.
BACKGROUND
3. Посолството в София има добре дефинирана стратегия, подкрепена от биотехнологичната индустрия на САЩ и важни местни доверители. След приемането на България в ЕС, SEED funds, съществували до 2008 г. за техническа помощ, са спрени. Посолството иска да допълни настоящата си стратегия, фокусирана върху стратези в сферата на биотехнологиите, на високо ниво, с широка и достъпна образователна програма за широката публика, достигаща до средния потребител. Независимо от многобройните опити на определени анти-биотехнологични организации да повлияят на общественото мнение чрез сензационни публикации в медиите, към днешна дата потребителите ограничено отхвърлят биоинженерните храни. Чрез публичен широкодостъпен и разбираем план, показващ ползите от селскостопанските биотехнологии ще можем да формираме по-позитивни настроения. Предлаганата програма, изградена на съществуващи контакти, местен опит, както съвместните усилия на USDA и FAS.
4. Целта на публичната дипломация на посолството е да пришпори дебата и разговорите за биотехнологиите, да създаде положително обществено мнение и да даде възможност за научната информация за селскостопанската биотехнология да бъде широкодостъпна за медиите и потребителите. Част от образователната програма ще се прицели във водещите личности, определящи мнението в следните сфери: медии, образование, околна среда, хранителна индустрия и други. Те ще научат повече за научните, изследователските и регулационните процеси, участващи в селскостопанската биотехнология, както и ползите за България. Спечелвайки подкрепата на водещите лидери в общественото мнение ще ни помогне за разбирането на обществото и доверието в храните, получени от ГМО продуктите. Предложеният план е обсъден с кореспондентите, които са създали информационен Консорциум, който да насочва дейностите и съдържанието на програмата. Консорциумът включва националната Селскостопанска академия, националната Комисия по Биологична Безопасност, университети по селско стопанство и храни и институти, местната Асоциация на селскостопанските производители и специализираните медии.
ПРОЕКТОПЛАН
——————–
5. Предложената програма ще бъде реализирана в 9-месечен период и ще завърши преди края на февруари 2009 г. чрез следния комплект от дейности:
А. Биотехнологични семинари: Три фокус групи дискутират с медийно участие в три големи градски зони в България, където са главните селскостопански университети и институти — София, Стара Загора и Добрич. За да отворим и поддържаме диалог сред засегнатите групи и ефективно да комуникираме положителните послания на биотехнологиите към обществото, ние ще използваме неформални представяния от разпознаваеми местни личности, формиращи общественото мнение. Ще бъдат използвани и международни говорители и учени. Участниците ще бъдат привличани сред университетските преподаватели с подходящ опит, местната индустрия и медии, включително телевизионни и радио коментатори и вестникарски репортери.
Б. Образователни материали: За да се допълнят дискусиите и медийните събития, ще бъдат набавени за превод на български публикации на английски за ползата от биотехнологиите с цел те да достигнат до широката общественост.
В. Достигане до местните организации: Ще бъде набавено финансиране за местните организации, заинтересовани в промотирането и разпространяването на положителна информация за селскостопанската биотехнология, като Асоциацията на селскостопанските производители. Тези организации ще развиват, публикуват и разпространяват от свое име материали, популяризиращи ГМО продуктите и образоващи за ползата и сигурността им. Материалите, публикувани от местни организации, може да са по-приемливи и с по-голямо влияние върху потребителите, от колкото материали, разпространявани от американски организации.
Г. Посланикът смята, че един говорител с академичен и изследователски профил ще разясни повишаването на степента на приемане на биотехнологиите в световен мащаб, въвеждането на благоприятната водеща роля на СТО, надеждността и положителното въздействие на биотехнологията върху околната среда. Друг говорител, фермер или представител на зърнената индустрия ще обсъжда комерсиалните и практичните преимущества. Академичното послание ще отекне сред взимащите решения в столицата, докато посланието на някой с практически опит ще бъде добре прието в селскостопанските градове.
6. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ: Този проект ще повлияе на мнението на средния български фермер/потребител по отношение на биотехнологията, фокусирайки върху цената, здравето и други обществени ползи. Тази инициатива ще образова медиите за биотехнологиите и ще предложи на преподавателите, потребителите и другите участници аргументите, обясняващи това, че биотехнологичните продукти са сигурни толкова, колкото техните конвенционални алтернативи. В края на кампанията Посолството очаква, че поне 30 прес публикации, както и допълнителни радио и телевизионни репортажи ще бъдат разпространени сред обществото в България. Ние предвиждаме, че значителна част от населението на страната ще бъде изложена на положителните ГМО послания, като резултат от кампанията. В допълнение, Асоциацията на селскостопанските производители ще получи по-добра разпознаваемост и доверие, и ние вярваме, че медиите ще продължат да публикуват положителни новости по темите, свързани с ГМО, като противодействие на анти-ГМО пропагандата.
REQUESTED FUNDING
——————
7. (U) Cost estimations for this activity are as follows:
- transportation, lodging, M&IE for organizers during
planning/organizing stages: $2,000
- rental rooms and conference packages: $500/day * 3 = $1,500;
- reproduction costs for materials to be distributed to
participants: $8 * 3 events * 40 participants = $960
- support to local GMO promoters (bio-safety commission, Association
of Agricultural Producers) to produce and disseminate pro-GMO
publications: $8,000
- translation and reproduction of materials into Bulgarian language:
$3,000.
- communication costs: $1,000
- funding lodging M&IE for two local biotech speakers: $200 * 7 days
= $1,400
- local transportation: $800 * 2 persons = $1,600.
- miscellaneous and unexpected costs: $1,000;
- international airfare for two (2) International
Speakers/Scientists: $1200 * 2 = $2,400
- M&IE and lodging $220 * 9 days = $1,980
- funding local travel for two international biotech speakers: $300
* 8 days = $2,400
- honoraria for International Speakers $1,500 * 2 = $3,000
Total budget: 30,240
8. (U) U.S. Embassy Sofia is contributing matching funds from FAS
to cover the following expenses:
- FAS contributions to coordinating workshops, developing materials,
recruiting speakers, translation, and overall oversight of project:
$10,000.
9. (U) Contributions from local Bulgarian Organizations include
the above-mentioned members of the steering committee who will be
responsible for the design of content of workshops, as well as the
development and dissemination of published materials. A TV station
(Agromedia) with nation-wide penetration has agreed to broadcast a
series of weekly two-minute spots focusing on the project’s message
and events.
9. (SBU) Embassy Coordinator for this Project is Agricultural
Attach Hoa Huynh, +359 2 9395704 or
HuynhHV@state.govЕ-мейл адресът e защитен от спам ботове.
. State
contact officer is Pol/Econ Officer Kimberly Hawk, +359 2 937-5218.
Please do not hesitate to contact both officers for additional
information about this proposal. Post believes that we have reached
a critical juncture as Bulgaria enters its third year of its EU
membership. A strong push for public education is now needed to
build momentum as Bulgaria seeks to position its biotechnology
industry within the legal framework of the EU.
MCELDOWNEY
date: 8/17/2006 9:00
refid: 06SOFIA1173
origin: Embassy Sofia
classification: UNCLASSIFIED//FOR OFFICIAL USE ONLY
SIPDIS
ПОВЕРИТЕЛНО
SIPDIS
E.O. 12958: N/A
TAGS: TBIO, KSTH, ECON, EAGR, ETRD, PREL, BU
ТЕМА: БЪЛГАРИЯ: СТРОГИЯТ ГМО ЗАКОН ОСАКАТЯВА БИОТЕХНОЛОГИЧНАТА ИНДУСТРИЯ
1. (SBU) ОБЩ ПРЕГЛЕД: България в момента има едно от най-рестриктивните законодателства в областта на биотехнологиите в Европа, надминаващо дори строгите стандарти на Европейския съюз. Освен забраната за комерсиализация и освобождаване в околната среда на модифицирани продукти, забранени от държавите-членки на ЕС, българският закон забранява почти всички форми на биотехнологично производство и полеви експерименти, както и лабораторни изследвания върху редица стратегически български култури. Въпреки че парламентът прие закона през март 2005 г., българските власти не успяха да създадат Комисия по биологична безопасност, която е необходима за прилагането на закона. Като резултат, в момента всички потенциални инвестиции и изследователски проекти, свързани с биотехнологиите в селското стопанство на България са спрени и биотехнологичната промишленост на страната се намира във вакуум. Поддръжниците на биотехнологиите се надяват да окажат натиск върху парламента за преразглеждане на закона и за създаването на Комисията, но напредъкът ще е слаб, поне докато България не се присъедини към ЕС. Излишно е да дори да се споменава, че този закон има отрицателно въздействие и върху износителите на биотехнологични продукти от САЩ, и върху потенциалните американски инвеститори в биотехнологии в страната. КРАЙ НА ОБЩИЯ ПРЕГЛЕД
——————————————— ——
ТВЪРДАТА ПОЗИЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ СПРЯМО ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ БИОТЕХНОЛОГИИ
——————————————— ——
2. (SBU) През март 2005 г. българският парламент прие един от най-рестриктивните закони за биотехнологиите в Европа. Законът забранява производство, комерсиализация, полеви тестове или научни изследвания на генетично модифицирани организми (ГМО) за следните три култури – тютюн, лози, както и Дамаска роза – считани от властите за „стратегически“ култури, които дават на България уникално предимство. Според Атанас Атанасов, директор на Агро-био-института (АБИ), една от водещите организации в биотехнологичните научни изследвания, България е единствената страна в света, която е наложила забрана върху биотехнологичните изследвания. Освен това законът забранява производство, комерсиализация и полеви тестове на много други трансгенни култури – като пшеница, памук, зеленчуци и трайни плодове. Глобите за нарушаване на тези забрани са тежки, със санкции в размер на 1 млн. лв. (USD 657000) за нарушаване на забраната за отглеждането на ГМ растения или плодове. Тази санкция се прилага и за фирмите, които нарушават забраната, чрез освобождаване на антибиотично-устойчиви растения или семена в околната среда. Освен това, законът поставя строги ограничения върху култивирането на ГМО, тъй като то трябва да получи одобрението на Комисията за биологична безопасност, изискващото буферна зона от 30 километра около трансгенни насаждения. Това изискване е особено обременяващо като се има предвид малката площ на страната и факта, че само приблизително 30% от земята в България е обработваема.
3. (SBU) Законът по същество забранява почти всяка дейност, свързана с продукти на земеделските биотехнологии. Въпреки това, той оставя тясна пролука за засаждане на царевица, соя и ориз при условие, че заявление и подробна оценка на риска са предварително представени и одобрени от Комисията за биологична безопасност, която е основният изпълнителен орган по биотехнологичните въпроси. Проблемът обаче е, че Министерството на околната среда все още не е създало тази комисия, въпреки че законът беше одобрен преди повече от година. В резултат на това, всички инвестиции свързани с ГМО за забранени и работата на българската биотехнологичната индустрия в момента е „замразена“, според Атанас Атанасов. Атанасов ни каза, че законът и липсата на Комисия имат опустошителен ефект върху неговата институция и биотехнологичната индустрия като цяло. Повечето от биотехнологичните проекти на АБИ в момента са на изчакване поради закона, а забраната за научни изследвания е върнала Института 50 години назад. България „все още щеше да е в челните редици“ на ГМ изследвания, ако не беше закона, каза Атанасов.
4. (SBU) Доскоро България извършваше водещи изследвания на BT царевица и картофи с подкрепата на американски фирми като „Монсанто“ и „Пайъниър“ и беше смятана за една от най-добрите в сектора в цяла Източна Европа. Законът обаче допринесе за бърз спад в производството на ГМ в България. Едно от свидетелствата за това е все по-намаляващото производството на ГМ царевица в страната. През 2001 г. имаше 13.000 хектара (или 32,110 дка) с ГМ култивирана царевица. През 2002 г., тези площи се сви до 6.200 хектара (или 15,314 дка) преди да се понижат до 2.000 хектара (или 4940 дка), през 2003 г. През 2004 г., не е култивирана ГМ царевица. Законът принуди АБИ да спре продължаващия изследователски проект за ГМ памук, извършван съвместно с американската компания
Делта.
——————————————— ———-
РАЗДЕЛЕНИЕТО В НАУЧНАТА ОБЩНОСТ СПОМАГА ЗА ОБЯСНЯВАНЕ НА СТРОГИЯ ЗАКОН ЗА ГМО
——————————————— ———-
5. (SBU) Оригиналният законопроект, предложен за първи път парламента в края на 2004 г., беше много по-пробиотехнологичен и научно обоснован. Въпреки това, преди окончателното одобрение на закона, депутатите бяха подведени от учени, изпълнени с недоверие към от ГМО, заедно с различни зелени НПО, да приемат един много по ограничителен закон. Според Атанасов основен фактор за този обрат е липсата на единство сред научната общност по отношение на земеделските биотехнологии, както и фактът, че председателят на Българската академия на науките (БАН)у Иван Юхновски, е водещият противник на по-отворен към ГМО закон. Според Атанасов, Юхновски е изпратил различни „експерти, които знаят много малко за науката за ГМО“ в парламентарните комисии по околната среда и земеделието да критикуват законопроекта. Тези експерти пропагандираха мнението, че „вредните ефекти от ГМО върху човешкото здраве и околната среда“ са факт. БАН настоя за забрана върху отглеждането на модифицирани култури, тъй като „нямало убедителни доказателства за безопасността на генетично модифицирани организми“. След като бяха взети предвид притесненията на БАН, в сега действащия закон като приоритет е посочена „защитата на човешкото здраве и околната среда“ независимо от съществуващите икономически интереси или липсата на достатъчно научни данни.
6. (SBU) Според представител на АБИ, анти-ГМО лобито в България е подкрепено и от цялостната липса на познания в областта на биотехнологиите на правителството и на обществото. Усилията да се обърне тази тенденция са още повече затруднени от факта, че възгледите за ГМО станаха по-негативни през последните години, отчасти поради неблагоприятни отразяване в пресата, според АБИ. Освен това много хора вярват, че България ще спечели повече икономически от разработване на ниша в сектора на биопродуктите. Те твърдят, че този сектор трябва да бъде сред най-важните приоритет на страната, защото търсенето на пазара на ЕС на биологични продукти ще надхвърли търсенето на генно модифицирани продукти, поради всеизвестния факт, че държавите-членки на ЕС са твърдо против ГМО. Въпреки това, Атанасов ни каза, че четири члена на закона са в противоречие със законодателството на ЕС и може да се наложи да бъдат изменени след като България се присъедини към ЕС.
——————————————— -
КЪДЕ В БЪЛГАРИЯ ИМА БЪДЕЩЕ ЗА БИОТЕХНОЛОГИИ
——————————————— -
7. (SBU) В България има редица култури, които биха могли да извлекат голяма полза от използването на биотехнологии. Една от тях е памукът, на който България е нетен вносител. Местната памучна индустрия не би оцеляла без използването на ГМО, защото отрасълът е твърде трудоемък и скъп за да могат производителите да излязат на печалба. Същото се отнася и за рапицата, чийто настоящи сортове дават твърде нисък добив и са чувствителни към ниските зимни температури в България. Рапицата е особено привлекателна и като потенциален източник на био-дизелово гориво. Най-голямото предимство на тези две култури се крие във факта, че те не са хранителни продукти, което може да ги направи по-приемливи и привлекателни като потенциални генно модифицирани продукти. По същия начин ерозията, устойчивите дървета и храсти могат да помогнат за предотвратяване на наводнения, които причиниха щети за милиони долари миналата година.
——-
КОМЕНТАР
——-
8. (SBU) Най-добрият начин да се промени ограничаващият закон за ГМО, според Атанасов, ще бъде да се принуди Джевдет Чакъров, министър на околната среда, да формира в крайна сметка въпросната Комисия по биологична безопасност. След това Комисията, която се очаква да бъде съставена от учени, може да започне по-информиран дебат относно предимствата и недостатъците на ГМО. Атанасов обаче е скептичен, че нещо ще се случи на този фронт преди присъединяването на България към ЕС (очаквано през януари 2007 г.). В момента, заедно с поддръжниците си, той разработва стратегия за формиране на политическо-научна лоби група, която да окаже натиск върху парламента за изменение на закона. С подкрепата на заместник-министъра на земеделието Светла Бъчварова, те са изпратили писмо до Европейската комисия с питане дали българският закон е в съответствие със законодателството на ЕС. Атанасов смята, че България може да бъде санкционирана, ако се докаже, че законът не съвпада с политиката на ЕС, което може да се превърне в тоягата необходима на поддръжниците на ГМО тук за да убедят правителството да преразгледа закона. Ние ще продължим да работим с местни поддръжници на биотехнологиите за отваряне на пазара и ще търсим възможности за генно модифицирани продукти. Край на коментара
КАРАГИАНИС
Източник: Биволъ
Още теми от Wikileaks
Зловещите софийски улици - Wikileaks публикува нов доклад
